Иван Кръстев: Навремето харесвахме Запада много повече
В четвъртия си брой за 2018 немското списание " Шпигел " разгласява обстойно изявление с Иван Кръстев. В него става дума за " национализма, гнева и популизма ". Българският политолог обяснява разлома в Европа, взимайки за образец Германия. В дългото встъпление към изявлението журналистът Лотар Горис се пробва с известна самоирония да приготви тези германски читатели, които биха се изненадали, че един източноевропейски политолог може задълбочено да проучва процесите в Германия и в Европа.
" Политолог от България - това звучи малко като ракия от Македония. Западноевропейците не обръщат изключително внимание на Изтока, както и средностатистическият западногерманец не се интересува изключително от Източна Германия. Някакъв непознат свят, който коства прекомерно доста пари, показва прекомерно малко признателност и постоянно избира популисти. Свят, в който преди време властваше комунизмът, а през днешния ден вероятно се надига нов фашизъм, който би могъл да унищожи утопията на една обединена Европа, поддържаща мира.
Политологът Иван Кръстев е източноевропейски интелектуалец, който пояснява манталитетите, логиката на психиката и опита на Изтока по-различно от западните си колеги. Роден е през 1965 година в българския град Луковит, татко му е бил член на Комунистическата партия и основен редактор на комунистическия вестник " Народна юноша ". През 1980-те години, във времената на така наречен перестройка, Кръстев следва философия в София. След краха на комунизма отпътува с проучвателен план за Оксфорд, където негов наставник е социологът сър Ралф Дарендорф. През 1994 година, дружно с някогашни дисиденти, той основава в София Центъра за демократични тактики, мозъчен концерн, поддържан от американския милиардер Джордж Сорос. Днес Кръстев е член на Института за науките за индивида във Виена, където се събират хуманитаристи от Изток и от Запад. Миналата година издателство " Зуркамп " разгласява неговото есе " След Европа ". Кръстев написа като външен създател в " Ню Йорк Таймс " и живее във Виена. Срещнахме се в Берлин, където предходния ден той приказва пред фондацията " Роберт Бош ", в която също членува. Берлин беше междинна спирка по пътя му сред Вашингтон, Париж, Лугано, Варшава, Амстердам и Русия. "
В обширното изявление, което заема цели седем страници в печатното издание на " Шпигел ", Иван Кръстев приказва най-много за неразбирането и възходящите напрежения между Източна и Западна Европа. Българският политолог ги отдава на обстоятелството, че в западноевропейските страни не схващат предишното, мотивацията и набъбващото неодобрение на източноевропейците и изясняват всичко в границите на клишето " популизъм " - докато явлението е доста по-сложно и по-комплексно. Кръстев напомня своята теза, че рецесията с мигрантите и бежанците в действителност предизвика нещо като нова гражданска война в Европа. Голяма част от диалога с журналиста от " Шпигел " Лотар Горис е отдадена на ситуацията в Германия, където крайнодясната партия " Алтернатива за Германия " спечели изключително мощни позиции на територията на някогашната Германска демократична република. Ето една дребна част от диалога, в която на първо време става дума за младежките митинги във Федерална Република Германия през 1968 година:
Шпигел: Германска демократична република нямаше своята 1968-ма.
Иван Кръстев: За източногерманците 1968 е годината, в която млади бойци са били изпратени на границата с Чехословакия. Културният протест в Източна Германия се случва едвам в този момент, 50 години по-късно – и е ориентиран против демократичната нравственос на Запада.
Шпигел: Протестиращите през 1968 година трансформираха освен Федерална Република Германия, само че и множеството западни общества.
Иван Кръстев: Мисля, че този нов протест по същия изразителен метод ще промени сегашните културни парадигми. Глобализацията поражда един абсурд: хората се сближават доста повече, в сравнение с когато и да било, в това време обаче по-скоро отхвърлят универсалните идеологии. А след краха на комунизма Европа смяташе, че нейният политически модел ще бъде повсеместен образец за всички останали.
Шпигел: Какво имате поради под " универсализъм "?
Иван Кръстев: В основата на Европейски Съюз е залегнала концепцията за всемирни цивилен права. Ако приемем напълно съществено тази концепция, това значи, че или политическите и стопански разлики по света би трябвало да изчезнат, или, в случай че това не е допустимо, всеки жител на този свят би трябвало да има опцията да избира къде да живее.
Шпигел: И двете са утопии.
Иван Кръстев: Точно по този начин. Защото решаващият фактор за това какъв живот ще води един човек се оказва неговото поданство. Най-ценното предимство на един немец е немският паспорт. Ето за какво за хората, които се усещат изложени на някаква опасност, миграцията провокира нещо като инфлация. Германският паспорт се обезценява. А това води до противоположен завой: на мястото на универсализма идва изключителността. Ние сме други. Ние имаме вяра, че живеем във неприятелски свят. Свят на стените, в който сме обградени от враждебно настроени народи, свят, където демографското развиване поражда страхове. Не е ли смешно, че най-великият универсалист Имануел Кант през целия си живот нито един път не излиза отвън родния си Кьонигсберг, само че в това време размишлява за бъдещето на цялото човечество? Какво обаче би се случило, в случай че човечество внезапно се трансформира в част от делника ти в Кьонигсберг? Тогава несъмнено ще започнеш да размишляваш за личната си еднаквост.
Шпигел: Защото си изгубил възприятието за нормалност?
Иван Кръстев: След 1990 година утопията за равенството сред всички хора беше оповестена за нормалност. Но тази химера не основава еднаквост. Тогава какво значи да си естествен?
Шпигел: Нищо. Нормалност не съществува.
Иван Кръстев: Обществата непрестанно се трансформират. Ние в Източна Европа харесвахме Запада, само че единствено подобен, какъвто си го представяхме, когато още не го познавахме. Във всеки случай го харесвахме доста повече, в сравнение с в този момент харесваме действителния Запад. От друга страна: това е натурален развой, Западът просто трябваше да бъде по-толерантен и да се научи да схваща логиката на психиката на тези общества.
Виж всички публикации от http://www.dw.com-->
" Политолог от България - това звучи малко като ракия от Македония. Западноевропейците не обръщат изключително внимание на Изтока, както и средностатистическият западногерманец не се интересува изключително от Източна Германия. Някакъв непознат свят, който коства прекомерно доста пари, показва прекомерно малко признателност и постоянно избира популисти. Свят, в който преди време властваше комунизмът, а през днешния ден вероятно се надига нов фашизъм, който би могъл да унищожи утопията на една обединена Европа, поддържаща мира.
Политологът Иван Кръстев е източноевропейски интелектуалец, който пояснява манталитетите, логиката на психиката и опита на Изтока по-различно от западните си колеги. Роден е през 1965 година в българския град Луковит, татко му е бил член на Комунистическата партия и основен редактор на комунистическия вестник " Народна юноша ". През 1980-те години, във времената на така наречен перестройка, Кръстев следва философия в София. След краха на комунизма отпътува с проучвателен план за Оксфорд, където негов наставник е социологът сър Ралф Дарендорф. През 1994 година, дружно с някогашни дисиденти, той основава в София Центъра за демократични тактики, мозъчен концерн, поддържан от американския милиардер Джордж Сорос. Днес Кръстев е член на Института за науките за индивида във Виена, където се събират хуманитаристи от Изток и от Запад. Миналата година издателство " Зуркамп " разгласява неговото есе " След Европа ". Кръстев написа като външен създател в " Ню Йорк Таймс " и живее във Виена. Срещнахме се в Берлин, където предходния ден той приказва пред фондацията " Роберт Бош ", в която също членува. Берлин беше междинна спирка по пътя му сред Вашингтон, Париж, Лугано, Варшава, Амстердам и Русия. "
В обширното изявление, което заема цели седем страници в печатното издание на " Шпигел ", Иван Кръстев приказва най-много за неразбирането и възходящите напрежения между Източна и Западна Европа. Българският политолог ги отдава на обстоятелството, че в западноевропейските страни не схващат предишното, мотивацията и набъбващото неодобрение на източноевропейците и изясняват всичко в границите на клишето " популизъм " - докато явлението е доста по-сложно и по-комплексно. Кръстев напомня своята теза, че рецесията с мигрантите и бежанците в действителност предизвика нещо като нова гражданска война в Европа. Голяма част от диалога с журналиста от " Шпигел " Лотар Горис е отдадена на ситуацията в Германия, където крайнодясната партия " Алтернатива за Германия " спечели изключително мощни позиции на територията на някогашната Германска демократична република. Ето една дребна част от диалога, в която на първо време става дума за младежките митинги във Федерална Република Германия през 1968 година:
Шпигел: Германска демократична република нямаше своята 1968-ма.
Иван Кръстев: За източногерманците 1968 е годината, в която млади бойци са били изпратени на границата с Чехословакия. Културният протест в Източна Германия се случва едвам в този момент, 50 години по-късно – и е ориентиран против демократичната нравственос на Запада.
Шпигел: Протестиращите през 1968 година трансформираха освен Федерална Република Германия, само че и множеството западни общества.
Иван Кръстев: Мисля, че този нов протест по същия изразителен метод ще промени сегашните културни парадигми. Глобализацията поражда един абсурд: хората се сближават доста повече, в сравнение с когато и да било, в това време обаче по-скоро отхвърлят универсалните идеологии. А след краха на комунизма Европа смяташе, че нейният политически модел ще бъде повсеместен образец за всички останали.
Шпигел: Какво имате поради под " универсализъм "?
Иван Кръстев: В основата на Европейски Съюз е залегнала концепцията за всемирни цивилен права. Ако приемем напълно съществено тази концепция, това значи, че или политическите и стопански разлики по света би трябвало да изчезнат, или, в случай че това не е допустимо, всеки жител на този свят би трябвало да има опцията да избира къде да живее.
Шпигел: И двете са утопии.
Иван Кръстев: Точно по този начин. Защото решаващият фактор за това какъв живот ще води един човек се оказва неговото поданство. Най-ценното предимство на един немец е немският паспорт. Ето за какво за хората, които се усещат изложени на някаква опасност, миграцията провокира нещо като инфлация. Германският паспорт се обезценява. А това води до противоположен завой: на мястото на универсализма идва изключителността. Ние сме други. Ние имаме вяра, че живеем във неприятелски свят. Свят на стените, в който сме обградени от враждебно настроени народи, свят, където демографското развиване поражда страхове. Не е ли смешно, че най-великият универсалист Имануел Кант през целия си живот нито един път не излиза отвън родния си Кьонигсберг, само че в това време размишлява за бъдещето на цялото човечество? Какво обаче би се случило, в случай че човечество внезапно се трансформира в част от делника ти в Кьонигсберг? Тогава несъмнено ще започнеш да размишляваш за личната си еднаквост.
Шпигел: Защото си изгубил възприятието за нормалност?
Иван Кръстев: След 1990 година утопията за равенството сред всички хора беше оповестена за нормалност. Но тази химера не основава еднаквост. Тогава какво значи да си естествен?
Шпигел: Нищо. Нормалност не съществува.
Иван Кръстев: Обществата непрестанно се трансформират. Ние в Източна Европа харесвахме Запада, само че единствено подобен, какъвто си го представяхме, когато още не го познавахме. Във всеки случай го харесвахме доста повече, в сравнение с в този момент харесваме действителния Запад. От друга страна: това е натурален развой, Западът просто трябваше да бъде по-толерантен и да се научи да схваща логиката на психиката на тези общества.
Виж всички публикации от http://www.dw.com-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ